Дубровник съчетава интересна култура, литература, живопис, архитектура, философия, наука и

...
 Дубровник съчетава интересна култура, литература, живопис, архитектура, философия, наука и
Коментари Харесай

Дубровник - град-музей, град-крепост, град-мечта

 Дубровник съчетава забавна просвета, литература, живопис, архитектура, философия, просвета и музика. Климатът е доста удобен, това е и една от аргументи да идват туристи от разнообразни точки на света. Градът е ситуиран в най-южната част на Хърватия. Още от антични времена е средище на писатели, поети, драматурзи и художници.

 Заради своята хубост и историческо минало, Дубровник се е трансформирал в един от най-зашеметяващите курортни градове на Балканския полуостров – град-музей, град-крепост, град-мечта.

„ Този, който търси Рая на Земята, би трябвало да посети Дубровник “ - това са думите на великия ирландски драматург Джордж Бърнард Шоу, който видял „ Перлата на Адриатика “ през 1929 година и сходно на милионите туристи, които годишно се стичат натам, останал покорен от хубостта й. И с кого не би се случило това?! Зелени планини се издигат на фона на тюркоазеносини води, антични крепостни стени обкръжават града и припомнят за отминалите времена, а оранжевите покриви отразяват слънчевите лъчи и основават една уютна и топла атмосфера. Заедно с Амстердам и Венеция, Дубровник е включен в листата на ЮНЕСКО за най-красиви градовете от ренесансова Европа и отново от ЮНЕСКО е избран като „ международно завещание ”. Той е бил средище на писатели, поети, драматурзи, художници, математици, физици и други учени, а удивителната му архитектура през днешния ден го е направила привлекателен туристически център, където всеки може да се почувства блажено.

 Дубровник принадлежи към историко-географската област Далмация и е основен град на една от четирите хърватски жупании – Дубровнишко-неретванската. Намира се в най-югоизточната част на Република Хърватска и в най-северозападната част на Балканския полуостров. Лежащ при започване на Дубровнишкия провлак, градът има близо 20 км брегова линия, разчленена на доста заливчета и курортни селища. Към Дубровник спадат и архипелагът на дванадесетте Елафитски острови, измежду които най-известни са Лопуд, Колоцеп и Локрум.

 Дубровник е славянското име на града, обещано му от племената, населявали гористите хълмове по тези земи и произлязло от думата „ дъбрава “. Малко преди те да се заселят там обаче, през VII в. един различен прилежащ град – Лаус, приютил бежанците от близкото населено място Цавтат. Те нарекли своето леговище Рагхусиум. През XII в. двата града се слели, а към него била издигната каменна стена, дълга 20 км и висока сред 6 и 20 м. Укрепителните уреди на Дубровник били неведнъж преустройвани в интервала XII – XVII в., а стенобитните оръдия, вградени в нея са непокътнати и до през днешния ден като част от достоверността на града. Негов център става днешният площад Страдун, който е издигнат през XII в. към плитчината, сред Лаус и Дубровник.

 През 1148 година в Дубровник е подписан първият търговски контракт, а по-малко от век по-късно градът получава и грамота от цар Иван-Асен II за свободна търговия с България. Още от основаването си бил под опеката на Византия, само че през 1205 година след кръстоносните походи, минава в ръцете на Венеция. Това бил „ Златният век “ в развиването на Дубровник. Той се трансформира във значим теоретичен и културен център на Балканите, мореплаването и корабостроенето стават съществена движеща мощ, издигнати са две пристанища на двата края на провлака и градът бил одобряван като заслужен търговски сътрудник. През 1358 година бил подписан Задарският кротичък контракт, съгласно който Дубровник става самостоятелен, само че се задължава да заплаща налози на Унгария и Хърватска. Въпреки това се развива независимо под името Република Рагуса (латинското име на града), която през XV и XVI в. доближава своя връх в морската търговия и става единственият източноадриатически град-държава, съперничещ на Венеция и другите италиански морски републики по мощност и въздействие.

Дубровник сполучливо балансира сред ползите на Венеция и Османската империя, открива консулства в 80 страни и става първата европейска страна, приета от Съединени американски щати. Краят на XVII в. обаче се оказва много тежко време за града. Настъпва рецесия в средиземноморската търговия, мощно земетресение нанася огромни вреди на инфраструктурата, а с цел да се защищити от набезите на Венеция, Дубровник се разделя с част от територията си в интерес на османците. През 1806 година на хоризонта се появява Наполеон Бонапарт, който първо превзема Венеция, а по-късно Дубровник и по този начин поставя завършек на съществуването му като самостоятелна територия. През 1815 година минава в ръцете на Австро-Унгарската империя, а от 1918 година влиза в общото кралство на сърби, хървати и словенци, което от 1929 година получава името Югославия. През Втората международна война е окупиран от италиански и немски сили. През 1991 година Дубровник става жертва на битката за самостоятелност на Хърватия, само че след края й, със съдействието на ЮНЕСКО е реконструиран и се трансформира в курорта, прочут през днешния ден като „ Перлата на Адриатика “.
Забележителности

 Многовековната история на Дубровник е завещала по-голямата част от забележителностите на града. Площадът „ Страдун “ (наричан още „ Плаца “) си остава център на града, от който потегля и постоянно оживената основна улица.Някога тя е била водна пътна автомагистрала и проток, отделящ островната част на града от континента. След земетресението през 1667 година, когато градът бил срутен и оживяла единствено крепостната стена, проливът бил засипан и по този начин се появил площадът. Улицата разделя Дубровник на две елементи – на север е планината Сърд, а на юг – скалистата издаденост, на която преди епохи била учредена древноримската Рагуза.

 В западния завършек на „ Страдун “, в непосредствена непосредственост до храма “Св. Спас ” прохлада пръска превъзходният Онуфриев шадраван от ХV в., който е бил част от градската водопроводна система. Но главната горделивост на локалното население и едни от най-величествените здания в Дубровник са францисканският манастир,дворецът " Спонза ", палатата на ректорите и Катедралата с нейната съкровищница. Дворецът " Спонза ", повдигнат в интервала 1515 – 1521 година, съставлява величествена постройка в готически и ренесансов жанр. Тя в миналото е служила за митница, като тук са се намирали също магазините за артикули, банката, монетният двор, арсеналът и съкровищницата на републиката. Тук се събирали високообразовани хора, провеждали се научни и литературни полемики, а през днешния ден там се пази и един от най-богатите архиви в света - над 7000 тома ръкописи и над 100 000 обособени документа за интервала сред ХІ и ХХ век.

 Построеният през 1460 година Правителствен замък на Дубровник, през днешния ден е музей. Този архитектурен шедьовър е бил резиденцията на кметовете, които били избирани на всеки 4 месеца от жителите на града. (За да няма корупция.) Този пост се наричал “златното изгнание ”. Избраниците нямали право да напущат двореца по какъвто и да било мотив без единодушието на… гласоподавателите. Според историците точно в този тип „ ръководство “ се крие триумфът на града.

 В Дубровник можете да видите още безчет забавни места. В Стария град е най-старата синагога в Европа. В източния завършек на площад “Лужа ” пък се издига Колоната на Роланд, символизираща независимостта и свободолюбието на града-държава. Точно тук градският тръбач в миналото оповестявал на народа решенията на Сената, а при тържествени случаи се издигал флагът на републиката. Колоната припомня едно именито събитие от ІХ в. Тогава в Дубровник дошъл със мощна флота храбрият Роланд, племенник на Карл Велики, с цел да избави града от сарацините. Край нея е църквата “Св. Биаджо ”, който е настойник на града. Княжеският двор и църквата „ Св. Влас ”, издигната в чест на патрона на града Св. Влахо също заслужават вниманието ви.

 Дубровник съставлява неповторима симбиоза от разнообразни архитектурни стилове - романски, готически, ренесансов, бароков. Стръмните тесни улички обгръщат като мрежа целия град и водят към старите крепостни стени и прелестните сини води на Адриатика. Тук се преплитат две култури – византийска и венецианска, и две стихии – славянска и латинска.Градът е като исторически музей навън, в който обаче кипи неотслабващ живот. Всяка година от май до октомври туристите прииждат от всички краища на света. От заран до вечер те кръстосват града в проучване на тази невероятна комбинация от история, красива природа и неповторима архитектура, обнединена единствено в едно име - Дубровник.

Инфо: www.rozali.bg

Източник: uchiteli.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР